29.03.2012 г., 23:27

Самота

748 0 5

В мисли вечно денят ми минава

и през нощите пак не заспивам. 

От години така се получава, 

самотата бавно ме убива. 

 

Сутрин ме събужда тишината, 

целуват ме на слънцето лъчите, 

докосва ме със плат чаршафа, 

с вода ще погаля и очите.

 

Клаксон вън ме поздравява,

цветята сладко ми говорят... 

Аромата на кафе навява

вятърът в белия прозорец. 

 

Все така живея - ден и нощ

флиртувам си със всичко. 

Повярвайте, не знам защо, 

а пък и не искам нищо,

 

освен събуждането сутрин

да ми е от любими хора - 

от неговите топли устни

и децата, тичащи из двора. 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не е лош стиха, просто това ,че е написан за хора вместо изживян отнема от силата му. Успех
  • Предполагам стихчето ви е развълнувало,но нека поясня,че не съм сама,омъжена съм,при това с дете,имам близки и приятели.
    Просто тази творба я написах вдъхновена от живота на самотните хора.
    Благодаря за пожеланията,успех и на вас!
  • На младите хора им тряба любов,а не самота.Но понякога човек иска да я повика при себе си,да остане насаме с нея,да си направи някаква равносметка.Но нека Алеск при Вас тази самота не остане за дълго.Мислете си за хубави неща,заспивайте с тях,за да избяга по-бързо тази самота,която ви измъчва.Вие сте толкова млада,вземете от живота това което ви липсва и тогава ще почуствате топлите лъчи на слънцето.Желая Ви успех!
  • Предложението си го бива,г-н Пенков,но мисля да се въждържа - омъжена съм! Съжалявам!
  • Маринова, да си сам в самотата си не е полезно. Ела да те гушна и ще станем двама.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...