29.03.2012 г., 23:27

Самота

754 0 5

В мисли вечно денят ми минава

и през нощите пак не заспивам. 

От години така се получава, 

самотата бавно ме убива. 

 

Сутрин ме събужда тишината, 

целуват ме на слънцето лъчите, 

докосва ме със плат чаршафа, 

с вода ще погаля и очите.

 

Клаксон вън ме поздравява,

цветята сладко ми говорят... 

Аромата на кафе навява

вятърът в белия прозорец. 

 

Все така живея - ден и нощ

флиртувам си със всичко. 

Повярвайте, не знам защо, 

а пък и не искам нищо,

 

освен събуждането сутрин

да ми е от любими хора - 

от неговите топли устни

и децата, тичащи из двора. 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не е лош стиха, просто това ,че е написан за хора вместо изживян отнема от силата му. Успех
  • Предполагам стихчето ви е развълнувало,но нека поясня,че не съм сама,омъжена съм,при това с дете,имам близки и приятели.
    Просто тази творба я написах вдъхновена от живота на самотните хора.
    Благодаря за пожеланията,успех и на вас!
  • На младите хора им тряба любов,а не самота.Но понякога човек иска да я повика при себе си,да остане насаме с нея,да си направи някаква равносметка.Но нека Алеск при Вас тази самота не остане за дълго.Мислете си за хубави неща,заспивайте с тях,за да избяга по-бързо тази самота,която ви измъчва.Вие сте толкова млада,вземете от живота това което ви липсва и тогава ще почуствате топлите лъчи на слънцето.Желая Ви успех!
  • Предложението си го бива,г-н Пенков,но мисля да се въждържа - омъжена съм! Съжалявам!
  • Маринова, да си сам в самотата си не е полезно. Ела да те гушна и ще станем двама.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...