Днес, в празничния ден,

отново ти не бе със мен.

Такъв подарък ти ми подари -

сълзи във моите очи...

Други "по-важни" дела те зовяха,

жената и детето в списъка не бяха...

И ето, вечерям отново сама,

а сълзите се ронят една по една...

А аз цял ден  тичам и глася,

и наивно чакам вечерта,

за да празнувам пак сама...

обгърната от болка и тъга.

А после спорове и  отново самота -

не съм те уважавала била,

но на празника отново бях сама,

а ти с твойта любима кола...