Днес, в празничния ден,
отново ти не бе със мен.
Такъв подарък ти ми подари -
сълзи във моите очи...
Други "по-важни" дела те зовяха,
жената и детето в списъка не бяха...
И ето, вечерям отново сама,
а сълзите се ронят една по една...
А аз цял ден тичам и глася,
и наивно чакам вечерта,
за да празнувам пак сама...
обгърната от болка и тъга. ...