vikito-o (Виктория Василева)
12 11
26 ene 2010, 15:11

Самота 

  Poesía » Otra
754 0 2

Самота

 

Слънцето изгрява,

но не и над мен,

пак се чувствам сама в този ден.

Аз имам облак, който вали всеки ден,

капка по капка дъжд върху мен.

Дали съм променена…

дали съм същата като преди,

дори самата аз не зная

и над мен вали ли, пак вали.

Изгубена някъде във времето,

носеща със себе си вечно бремето,

за самота и студ,

няма го вече онзи топъл скут.

Болката съсипва ме, самотата

отново обсипва ме.

Колко е трудно да се чувстваш сам,

облян в своя тъжен блян.

 

© Виктория Василева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??