Самота
Самота
Слънцето изгрява,
но не и над мен,
пак се чувствам сама в този ден.
Аз имам облак, който вали всеки ден,
капка по капка дъжд върху мен.
Дали съм променена…
дали съм същата като преди,
дори самата аз не зная
и над мен вали ли, пак вали.
Изгубена някъде във времето,
носеща със себе си вечно бремето,
за самота и студ,
няма го вече онзи топъл скут.
Болката съсипва ме, самотата
отново обсипва ме.
Колко е трудно да се чувстваш сам,
облян в своя тъжен блян.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Василева Всички права запазени
