23 jun 2009, 1:27  

Самота

  Poesía
740 0 7

Дъжд...
Студ...
Мрак! 
Това ли е, което чувстваш? 
Това ли е, което властва в твоята душа?! 
Огледай се, не ме ли виждаш? 
Подавам ти ръка, но ти изчезваш в сянката на самотата... 
Но аз съм тук! А ти къде си?! 
Сънувам те, че си до мен, че галя нежните ти длани,
а ти далече си...
Не си отивай! 
Страх ме е! 
Не искам да те загубя, 
а всъщност... имах ли те аз тогава?
Мой ли си сега?
Събудих се, а теб те няма! 
Дойде денят:
слънчев, 
топъл, 
облян във светлина, 
но ти не си до мен! 
Защо ми е денят тогава, 
когато е по-мрачен от нощта?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • На мен също ми хареса ! Поздрав !
  • Благодаря,Маркос
  • Благодаря ви много за подкрепата OtKrOvEni3 и Незабравима!!! Поздрави и от мен!
  • Стихотворението съвсем не е лошо, ако някой се постарае да открие добрите му страни! Има загуба на ритъм на 1-2 места, но е поправимо.
    Поздрав и пиши! Добре дошла!
  • На тези,който не им допада да не пишат коментари,а да си оценяват анонимно.



    => Добре Дошла!!!
    Усмивки от мен.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...