chopper (Лили)
47 28
23 июн. 2009 г., 01:27  

Самота 

  Поэзия
599 0 7

Дъжд...
Студ...
Мрак! 
Това ли е, което чувстваш? 
Това ли е, което властва в твоята душа?! 
Огледай се, не ме ли виждаш? 
Подавам ти ръка, но ти изчезваш в сянката на самотата... 
Но аз съм тук! А ти къде си?! 
Сънувам те, че си до мен, че галя нежните ти длани,
а ти далече си...
Не си отивай! 
Страх ме е! 
Не искам да те загубя, 
а всъщност... имах ли те аз тогава?
Мой ли си сега?
Събудих се, а теб те няма! 
Дойде денят:
слънчев, 
топъл, 
облян във светлина, 
но ти не си до мен! 
Защо ми е денят тогава, 
когато е по-мрачен от нощта?!

© Лили Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • На мен също ми хареса ! Поздрав !
  • Благодаря,Маркос
  • Благодаря ви много за подкрепата OtKrOvEni3 и Незабравима!!! Поздрави и от мен!
  • Стихотворението съвсем не е лошо, ако някой се постарае да открие добрите му страни! Има загуба на ритъм на 1-2 места, но е поправимо.
    Поздрав и пиши! Добре дошла!
  • На тези,който не им допада да не пишат коментари,а да си оценяват анонимно.



    => Добре Дошла!!!
    Усмивки от мен.
  • Да, така е - ако мракът навън носи светлина вътре в нас..."Това ли е, което чувсташ..." - оттеглянето в дълбините на съня и мрака - поведението на романтичния и фин човек...
  • Не ми хареса, съжалявам. Това не означава, че на някой друг няма да му хареса, но за мен това е повествование, което не успява да предаде емоция, дори удивителните не разбутват вълнички.
Предложения
: ??:??