Самота

8 nov 2009, 1:50

Poesía

433 0 2

Самота, тъй страшна дума.
Сам човек... нима е жив?
Без любов животът ни не струва -
без любов светът ни е фалшив.

Самотата – бурен за душите,
като черен облак в нашите сърца.
Раздира кат` на розата бодлите
душите на невинните деца.

Самотата, тя е тежко бреме,
непосилно за млади рамене.
Безкрайна е една секунда време.
Сам човек нима живее въобще?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.