Самота
Самота, самота,
как намери място ти;
в мойта весела душа
бавничко се настани.
Весел бях преди години
със приятели безчет,
кой от гдето и да мине,
все ми беше братовчед.
Смял съм се с мнозина помня,
с други пък съм плакал, да,
но не мога да си спомня
да съм бил във самота.
Страшно е да си самотен,
когато не си сам,
в този свят така оплетен
и със мъка омотан.
Уж си с хора твои, мили,
а сърцето ти кърви,
сякаш нож са в теб забили
и боли ли те, боли.
Вечно мислите различно,
не говорите в синхрон,
туй е толкоз прозаично
щом ви липсва сладък тон.
Мисля как ще се избавя
аз от тези чувства зли,
как ще лошото забравя
и ще спре ли да боли?
Самота, самота,
как намери място ти;
в мойта весела душа
бавничко се настани.
Е, сега почти накрая
се досетих как
самотата да надвия
като смел юнак.
Пръв приятел ще ù стана,
както е на мене тя,
нова песен ще захвана:
"Ах, обичам самота!"
И ако успея, друже,
ще ти пиша, знай,
че и на самотата даже
се намира край.
© Делислава Делиева Todos los derechos reservados