Самота

Самота, самота,

как намери място ти;

в мойта весела душа

бавничко се настани.

Весел бях преди години

със приятели безчет,

кой от гдето и да мине,

все ми беше братовчед.

Смял съм се с мнозина помня,

с други пък съм плакал, да,

но не мога да си спомня

да съм бил във самота.

Страшно е да си самотен,

когато не си  сам,

в този свят така оплетен

и със мъка омотан.

Уж си с хора твои, мили,

а сърцето ти кърви,

сякаш нож са в теб забили

и боли ли те, боли.

Вечно мислите различно,

не говорите в синхрон,

туй е толкоз прозаично

щом ви липсва сладък тон.

Мисля как ще се избавя

аз от тези чувства зли,

как ще лошото забравя

и ще спре ли да боли?

Самота, самота,

как намери място ти;

в мойта весела душа

бавничко се настани.

Е, сега почти накрая

се досетих как

самотата да надвия

като смел юнак.

Пръв приятел ще ù стана,

както е на мене тя,

нова песен ще захвана:

"Ах, обичам самота!"

И ако успея, друже,

ще ти пиша, знай,

че и на самотата даже

се намира край.