19 jun 2007, 11:22

Самота

  Poesía
1.2K 0 1
Спомени във рамки над камината стоят,
за миналото и за теб, нежно те шептят.
За миналото и за всичко между нас -
боли и знам, че нищо не мога да направя аз.
Ти лудо влюбен си в другото момиче -
сега нея наричаш "мое бяло, нежно кокиче".
Колко много боли и сълзите стичат се по лицето ми,
а сърцето в мен се блъска и крещи:"Обичам те,завинаги!".
Страх ме от утрешния ден, защото ще те срещна с нея
и отново аз ще видя, че без теб трябва да живея.
Искам при мен да се завърнеш,
нежно и силно ти да ме прегърнеш.
Но залъгвах сърцето си жестоко
и край мен ставаше все по-самотно.
Студена самота стои в стаята до мен
и с мъка откривам, че е сутрин и започва нов ужасен ден.
Знам, че със нея пак ще те видя
и болката си няма как да скрия.
Всеки път като ви видя, личи, че щастлив си ти
и ето ги отново горещите, кристално чисти сълзи.
Но знаеш ли? - вече дори не ме боли,
дори вече няма и сълзи.
Сбогом! Тръгвам си!
Бъди щастлив с нея ти.
Ще продължа напред,
дори и без теб...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яничка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...