Спомени във рамки над камината стоят,
за миналото и за теб, нежно те шептят.
За миналото и за всичко между нас -
боли и знам, че нищо не мога да направя аз.
Ти лудо влюбен си в другото момиче -
сега нея наричаш "мое бяло, нежно кокиче".
Колко много боли и сълзите стичат се по лицето ми,
а сърцето в мен се блъска и крещи:"Обичам те,завинаги!".
Страх ме от утрешния ден, защото ще те срещна с нея
и отново аз ще видя, че без теб трябва да живея.
Искам при мен да се завърнеш,
нежно и силно ти да ме прегърнеш. ...