10 feb 2010, 12:46

Самота

720 0 0

 

Самота

 

Ужасно е усещането да си никому ненужен,

да водиш този скучен, сив живот.

И всеки ден едно и също - от работа, на пазарувки, вкъщи...

Очакваме дивана - мълчалив и стар (на него да се тръшна)

и ме обзема пак онази страшна самота.

 

Без гости, без разходки, без приятели добри...

Без смях, романтика и страсти,

без секс, игрички, разни...

Без танци и еротика... Дали? -

ще бъде участта ми тъй, чак до старини?

 

Не! Благодаря!

 

Но пита ли ме някой, та говоря.

Ний сме толкова несъвършени и непостоянни, странни

в свойте мисли и стремежи.

 

Станах грозна и дебела, без копнеж за красота.

Ще си проспя живота и ще отмине младостта...

 

А всички казваха за любовта -

ПАРАД НА ЧУДЕСАТА, ВЪЛШЕБСТВО И ЗАРЯ!

 

Но може би така ще си умра -

понякога във радост, по-често - във тъга...

И болката познах,

и таз ужасна, страшна самота.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Генева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...