Самота
Ужасно е усещането да си никому ненужен,
да водиш този скучен, сив живот.
И всеки ден едно и също - от работа, на пазарувки, вкъщи...
Очакваме дивана - мълчалив и стар (на него да се тръшна)
и ме обзема пак онази страшна самота.
Без гости, без разходки, без приятели добри...
Без смях, романтика и страсти,
без секс, игрички, разни...
Без танци и еротика... Дали? -
ще бъде участта ми тъй, чак до старини?
Не! Благодаря! ...