10 февр. 2010 г., 12:46

Самота

717 0 0

 

Самота

 

Ужасно е усещането да си никому ненужен,

да водиш този скучен, сив живот.

И всеки ден едно и също - от работа, на пазарувки, вкъщи...

Очакваме дивана - мълчалив и стар (на него да се тръшна)

и ме обзема пак онази страшна самота.

 

Без гости, без разходки, без приятели добри...

Без смях, романтика и страсти,

без секс, игрички, разни...

Без танци и еротика... Дали? -

ще бъде участта ми тъй, чак до старини?

 

Не! Благодаря!

 

Но пита ли ме някой, та говоря.

Ний сме толкова несъвършени и непостоянни, странни

в свойте мисли и стремежи.

 

Станах грозна и дебела, без копнеж за красота.

Ще си проспя живота и ще отмине младостта...

 

А всички казваха за любовта -

ПАРАД НА ЧУДЕСАТА, ВЪЛШЕБСТВО И ЗАРЯ!

 

Но може би така ще си умра -

понякога във радост, по-често - във тъга...

И болката познах,

и таз ужасна, страшна самота.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Генева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...