САМОТА!!!

Осмели се да повярваш
 в сладки, бляскави слова
и ето - пак си със бутилката в ръка,
безмълвен давиш се във самота.
 И, затворен във мазето, изгниваш с мисълта -
повече любовта аз няма да съзра.

И така болката ти стана господар,
а дните ти - пиене до козирка,
забравил си за онзи вътре в теб,
 за лудия човек, от мъка уморен.

Със сляп замах прогони чувствата си,
изрязa миналото си, както мазохист плътта.
Отдавна в тебе няма никой -
завлече го след себе си скръбта.

 Тъмнината ти расте в сърцето
 и в твоята килия от душевна самота;
 отчаян, озлобен се криеш от любовта.
Стоиш си сам и зъл в нощта
със смачкан фас в грозната уста,
 Представяш си, че някой до теб стои и
 със нежна рака те държи, но за жалост голяма,
само вятърът в ушите ти шепти.