Осмели се да повярваш
в сладки, бляскави слова
и ето - пак си със бутилката в ръка,
безмълвен давиш се във самота.
И, затворен във мазето, изгниваш с мисълта -
повече любовта аз няма да съзра.
И така болката ти стана господар,
а дните ти - пиене до козирка,
забравил си за онзи вътре в теб,
за лудия човек, от мъка уморен.
Със сляп замах прогони чувствата си,
изрязa миналото си, както мазохист плътта. ...