Самотен си, когато паднеш на земята и няма кой ръка да ти подаде.
Самотен си, когато имаш голяма душа, но празнотата цари в твоето сърце!
Самотен си, когато търсиш любовта, но виждаш, че не я намираш.
Самотен си, когато звъниш на близки и приятели, но никой от тях не ти вдига...
Самотен си, когато разбираш, че алкохола е най-голямата ти компания.
Самотен си, когато плачеш всяка вечер, но никой не те чува!
Самотен си, когато разказваш своите проблеми, но никой не те разбира.
Самотен си, когато живееш безразлично и всяка вечер през сълзи заспиваш...
Самотен си, когато се събудиш през нощта и няма жена която да прегърнеш.
Самотен си, когато заминеш далеч от всички и никой не те търси!
Самотен си, когато любовта те унищожава, а живота те наказва всеки ден.
И започваш да се питаш "Защо съм толкова добър и защо се случва пак на мен?"
Самотен си, когато се скиташ покрай океана и се сещаш за всичките си грешки.
Самотен си, когато се чувстваш зле, а няма кой да ти помогне!
Самотен си, когато си далеч и виждаш, че на никой не си нужен
и започваш да си мислиш, че вместо да страдаш така е по-добре да не живееш!
© Калоян Калинов Todos los derechos reservados