Самота

2 jul 2016, 19:25

Poesía » De amor, Otra

373 0 0

Самота

След присъда плаче празната душа.
Сякаш разядена от киселина.
Настанила се е скитница неканена...
дръзка като влюбено момче.

Заседнала в гърлото, иззидала е стена.
Излива отрова, запълва раните.
Вулканът изригнал носи чернилка,
но и тя оказва се безсилна.

Антоним на всяка дума живописна.
Стихийна, но някак красива.
С докосването свое разтапя плътта.
Мисълта ѝ задушава ума.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.