Самота

Jul 2, 2016, 7:25 PM

Poetry » Love, Other

377 0 0

Самота

След присъда плаче празната душа.
Сякаш разядена от киселина.
Настанила се е скитница неканена...
дръзка като влюбено момче.

Заседнала в гърлото, иззидала е стена.
Излива отрова, запълва раните.
Вулканът изригнал носи чернилка,
но и тя оказва се безсилна.

Антоним на всяка дума живописна.
Стихийна, но някак красива.
С докосването свое разтапя плътта.
Мисълта ѝ задушава ума.

Please sign in with your account so you can comment and vote.