Самота

2.07.2016 г., 19:25 ч.

Поезия » Любовна, Друга

376 0 0

Самота

След присъда плаче празната душа.
Сякаш разядена от киселина.
Настанила се е скитница неканена...
дръзка като влюбено момче.

Заседнала в гърлото, иззидала е стена.
Излива отрова, запълва раните.
Вулканът изригнал носи чернилка,
но и тя оказва се безсилна.

Антоним на всяка дума живописна.
Стихийна, но някак красива.
С докосването свое разтапя плътта.
Мисълта ѝ задушава ума.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.