25 sept 2016, 19:44

Самота 

  Poesía
736 1 13

 

Стоя във гъстият сумрак

сълзите ми надолу тичат

чашата е празна пак

звездите трудна нощ предричат.

 

Бутилката във мене се оглежда.

Блещука вътре течността приятна.

Животът ми безжалостно подрежда

в картина тъмнонепонятна.

 

А всъщност искам да летя

да се издигна нейде там в простора

на враговете си да им простя

на звездите аз да пея в хора.

 

София

23.09.2016 г.

 

© Владимир Владимирович Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??