25 сент. 2016 г., 19:44

Самота 

  Поэзия
790 1 13
Стоя във гъстият сумрак
сълзите ми надолу тичат
чашата е празна пак
звездите трудна нощ предричат.
Бутилката във мене се оглежда.
Блещука вътре течността приятна.
Животът ми безжалостно подрежда
в картина тъмнонепонятна.
А всъщност искам да летя
да се издигна нейде там в простора
на враговете си да им простя
на звездите аз да пея в хора. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Владимирович Все права защищены

Предложения
: ??:??