Самота
Стоя във гъстият сумрак
сълзите ми надолу тичат
чашата е празна пак
звездите трудна нощ предричат.
Бутилката във мене се оглежда.
Блещука вътре течността приятна.
Животът ми безжалостно подрежда
в картина тъмнонепонятна.
А всъщност искам да летя
да се издигна нейде там в простора
на враговете си да им простя
на звездите аз да пея в хора.
София
23.09.2016 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Владимирович Всички права запазени
