29 dic 2016, 18:49

Самота 

  Poesía » Filosófica
534 0 3

Невъзможно е вятър в клетка да затвориш,

мълчанието – в усмивката на нечии очи.

Да полетиш с подрязани крила.

Мечтата на дете да я отнемеш.

 

Самотата взираща се в утрешния ден.

Историята за нея,

болна тема е това.

 

Началото и края на всичко истинско.

Най-малко възможната мечта.

© Юлиян Петков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??