Dec 29, 2016, 6:49 PM

Самота 

  Poetry » Phylosophy
610 0 3
Невъзможно е вятър в клетка да затвориш,
мълчанието – в усмивката на нечии очи.
Да полетиш с подрязани крила.
Мечтата на дете да я отнемеш.
Самотата взираща се в утрешния ден.
Историята за нея,
болна тема е това.
Началото и края на всичко истинско.
Най-малко възможната мечта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлиян Петков All rights reserved.

Random works
: ??:??