xenon (Юлиян Петков)
44 18
Dec 29, 2016, 6:49 PM

Самота 

  Poetry » Phylosophy
544 0 3

Невъзможно е вятър в клетка да затвориш,

мълчанието – в усмивката на нечии очи.

Да полетиш с подрязани крила.

Мечтата на дете да я отнемеш.

 

Самотата взираща се в утрешния ден.

Историята за нея,

болна тема е това.

 

Началото и края на всичко истинско.

Най-малко възможната мечта.

© Юлиян Петков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??