29 oct 2017, 12:29

Самота

  Poesía
804 2 30

Бушува Ураган във мен.

Руши света около мен!

Небето слиза ниско, ниско

и към земята се притиска!

И аз, сама във таз прегръдка,

премазана и все пак дръзка,

опитвам се със сетни сили

да оцелея, Боже мили!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados

Това е писано преди доста време. Вдигам  го заради познат, който е изоставен от близките си, лишен от полагащото му наследство и подкрепа на околни и общество се опитва да оцелее. В буквалният смисъл, да оцелее! Ако в близките дни не се намери социален дом за него,няма да оцелее! От снощи е в болница. ако болестта не го убие, студът, безпаричието, безизходицата ще го направят! Колко е жалко да търси разбиране и топлота от слабо познати хора. От нас, моето семейство. Но, само ние сме откликнали. Не ни стигат силите, да му дадем сигурност и бъдеще.

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...