29 oct 2017, 12:29

Самота

  Poesía
801 2 30

Бушува Ураган във мен.

Руши света около мен!

Небето слиза ниско, ниско

и към земята се притиска!

И аз, сама във таз прегръдка,

премазана и все пак дръзка,

опитвам се със сетни сили

да оцелея, Боже мили!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados

Това е писано преди доста време. Вдигам  го заради познат, който е изоставен от близките си, лишен от полагащото му наследство и подкрепа на околни и общество се опитва да оцелее. В буквалният смисъл, да оцелее! Ако в близките дни не се намери социален дом за него,няма да оцелее! От снощи е в болница. ако болестта не го убие, студът, безпаричието, безизходицата ще го направят! Колко е жалко да търси разбиране и топлота от слабо познати хора. От нас, моето семейство. Но, само ние сме откликнали. Не ни стигат силите, да му дадем сигурност и бъдеще.

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...