Самота

Поэзия

805 2 30

Бушува Ураган във мен.

Руши света около мен!

Небето слиза ниско, ниско

и към земята се притиска!

И аз, сама във таз прегръдка,

премазана и все пак дръзка,

опитвам се със сетни сили

да оцелея, Боже мили!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Това е писано преди доста време. Вдигам го заради познат, който е изоставен от близките си, лишен от полагащото му наследство и подкрепа на околни и общество се опитва да оцелее. В буквалният смисъл, да оцелее! Ако в близките дни не се намери социален дом за него,няма да оцелее! От снощи е в болница. ако болестта не го убие, студът, безпаричието, безизходицата ще го направят! Колко е жалко да търси разбиране и топлота от слабо познати хора. От нас, моето семейство. Но, само ние сме откликнали. Не ни стигат силите, да му дадем сигурност и бъдеще.

goblenka (Маргарита Ангелова)

От вчера моят познат е настанен в инстутуция. Временно, до като се уреди трайно, постоянно настаняване. Той е доволен, а аз - успокоена! Благодаря на социалните служби.

2017-11-08T07:21:59+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Пуанато ли е тук?

2017-11-08T06:49:00+02:00
valcanyon (Валентин Миленов)

Много истинско!Аз също имам Стихотворение за Самотата!

2017-11-07T19:14:42+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Това е началото. Когато обещаното стане реалност, ще съм доволна.

2017-11-01T11:11:11+02:00
obraz4e (Горския)

Абсолютно! Постигнала си сама голям успех! Слава Богу!

2017-11-01T11:06:32+02:00