29.10.2017 г., 12:29

Самота

802 2 30

Бушува Ураган във мен.

Руши света около мен!

Небето слиза ниско, ниско

и към земята се притиска!

И аз, сама във таз прегръдка,

премазана и все пак дръзка,

опитвам се със сетни сили

да оцелея, Боже мили!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Това е писано преди доста време. Вдигам  го заради познат, който е изоставен от близките си, лишен от полагащото му наследство и подкрепа на околни и общество се опитва да оцелее. В буквалният смисъл, да оцелее! Ако в близките дни не се намери социален дом за него,няма да оцелее! От снощи е в болница. ако болестта не го убие, студът, безпаричието, безизходицата ще го направят! Колко е жалко да търси разбиране и топлота от слабо познати хора. От нас, моето семейство. Но, само ние сме откликнали. Не ни стигат силите, да му дадем сигурност и бъдеще.

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....