29.10.2017 г., 12:29 ч.

Самота 

  Поезия
677 2 30
Бушува Ураган във мен.
Руши света около мен!
Небето слиза ниско, ниско
и към земята се притиска!
И аз, сама във таз прегръдка,
премазана и все пак дръзка,
опитвам се със сетни сили
да оцелея, Боже мили!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Това е писано преди доста време. Вдигам  го заради познат, който е изоставен от близките си, лишен от полагащото му наследство и подкрепа на околни и общество се опитва да оцелее. В буквалният смисъл, да оцелее! Ако в близките дни не се намери социален дом за него,няма да оцелее! От снощи е в болница. ако болестта не го убие, студът, безпаричието, безизходицата ще го направят! Колко е жалко да търси разбиране и топлота от слабо познати хора. От нас, моето семейство. Но, само ние сме откликнали. Не ни стигат силите, да му дадем сигурност и бъдеще.

Предложения
: ??:??