4 jul 2018, 12:34

Самота 

  Poesía
448 1 1

Самотен вик на птица, 

последни слънчеви лъчи

и монотонен плисък

от разбитите вълни.

 

Самота...

И само вятър през косите,

самотен и премръзнал вятър,

и само сълзи на очите,

и ни любим, ни брат, ни приятел.

 

Самота...

Самотна нощ по устните,

самотни устни и студени,

и недокосващите пръсти,

отпуснати, самотни, побелели...

 

Самотни мигове.

Безмълвно щастие.

Студена нощ, премръзнал вятър,

самотна птица, празно място

и ни любим, ни брат, ни приятел...

© Ива ВалМан Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ив В, почувствах болката и самотата от написаните думи в стихотворението ти. Поздравявам те за докосващите думи и ти пожелавам, свобода от това състояние!Приеми приятелска прегръдка от мен!
Propuestas
: ??:??