Самота
Самотен вик на птица,
последни слънчеви лъчи
и монотонен плисък
от разбитите вълни.
Самота...
И само вятър през косите,
самотен и премръзнал вятър,
и само сълзи на очите,
и ни любим, ни брат, ни приятел.
Самота...
Самотна нощ по устните,
самотни устни и студени,
и недокосващите пръсти,
отпуснати, самотни, побелели...
Самотни мигове.
Безмълвно щастие.
Студена нощ, премръзнал вятър,
самотна птица, празно място
и ни любим, ни брат, ни приятел...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ива ВалМан Всички права запазени
