izi55 (Ива ВалМан)
129 102
4.07.2018 г., 12:34 ч.

Самота 

  Поезия
447 1 1

Самотен вик на птица, 

последни слънчеви лъчи

и монотонен плисък

от разбитите вълни.

 

Самота...

И само вятър през косите,

самотен и премръзнал вятър,

и само сълзи на очите,

и ни любим, ни брат, ни приятел.

 

Самота...

Самотна нощ по устните,

самотни устни и студени,

и недокосващите пръсти,

отпуснати, самотни, побелели...

 

Самотни мигове.

Безмълвно щастие.

Студена нощ, премръзнал вятър,

самотна птица, празно място

и ни любим, ни брат, ни приятел...

© Ива ВалМан Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ив В, почувствах болката и самотата от написаните думи в стихотворението ти. Поздравявам те за докосващите думи и ти пожелавам, свобода от това състояние!Приеми приятелска прегръдка от мен!
Предложения
: ??:??