Самота
Някоя вечер когато огрее луната,
а градът сякаш уморено заспи.
Ще дойде,ще седне до теб на кревата,
приятелка нова със сини очи.
Тихичко ще те милва без думи,
ще усетиш погледа и студен.
Ще ти пръсне в сърцето куршуми,
а ти ще я гледаш тъжен,смутен.
С нея ще заживееш самичък
във някаква странна,измислена сивота.
във света си ще бъдеш едничък,
с приятелката нова,на име самота.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Илиана Маринкова Todos los derechos reservados
