Самота

4 may 2020, 7:57

Poesía » De amor

530 0 2

Някоя вечер когато огрее луната,

а градът сякаш уморено заспи.

Ще дойде,ще седне до теб на кревата,

приятелка нова със сини очи.

Тихичко ще те милва без думи,

ще усетиш погледа и студен.

Ще ти пръсне в сърцето куршуми,

а ти ще я гледаш тъжен,смутен.

С нея ще заживееш самичък

във някаква странна,измислена сивота.

във света си ще бъдеш едничък,

с приятелката нова,на име самота.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Mitvans (Иванъ Митовъ)

2020-05-04T16:30:59+03:00

Хубав но тъжен стих. Самотата запълва празнина и е стъпало към нов осмислен път, често подтиква към размисли и поезия!
КостаС (Коста)

2020-05-04T12:09:17+03:00

Много е хубаво! Хареса ми!