Самота се процежда в деня ми

Poesía

2K 12 7

Самота се процежда на капки

през неведом отвор в деня ми,

пропуква на две огледалото,

неуспяло да ме разпознае.

Проглуши съня секундарникът

и изрони до голо стената,

протяга ръка за причастие,

непокълнала в мен тишината.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

svetlitschka (Светличка)

В това състояние първо пия тъга, но после се опомням и се зареждам с нова доза надежда.

2019-06-07T20:30:52+03:00
marco777 (Марко)

...пропуква на две огледалото,
неуспяло да ме разпознае....
Светулке, какво пиеш, мила !
Засмей се! Точно така. Сега не се чувстваш сама.
Чудесен стих.

2019-06-07T20:14:46+03:00
svetlitschka (Светличка)

Благодаря ви,че добавихте при любимите, мили хора! Това ме задължава да стопля тона и в този смисъл вашето внимание е моят лечебен балсам!

2019-03-31T20:43:02+03:00
svetlitschka (Светличка)

Има и такива моменти.Благодаря за коментара.
Много мило.

2019-03-30T12:57:19+02:00
Plevel (Силвия Илиева)

Тъжни редове... Светулче.

2019-03-30T12:43:02+02:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0