Самота се процежда в деня ми

Poesía

2K 12 7

Самота се процежда на капки

през неведом отвор в деня ми,

пропуква на две огледалото,

неуспяло да ме разпознае.

Проглуши съня секундарникът

и изрони до голо стената,

протяга ръка за причастие,

непокълнала в мен тишината.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

svetlitschka (Светличка)

В това състояние първо пия тъга, но после се опомням и се зареждам с нова доза надежда.

2019-06-07T20:30:52+03:00
marco777 (Марко)

...пропуква на две огледалото,
неуспяло да ме разпознае....
Светулке, какво пиеш, мила !
Засмей се! Точно така. Сега не се чувстваш сама.
Чудесен стих.

2019-06-07T20:14:46+03:00
svetlitschka (Светличка)

Благодаря ви,че добавихте при любимите, мили хора! Това ме задължава да стопля тона и в този смисъл вашето внимание е моят лечебен балсам!

2019-03-31T20:43:02+03:00
svetlitschka (Светличка)

Има и такива моменти.Благодаря за коментара.
Много мило.

2019-03-30T12:57:19+02:00
Plevel (Силвия Илиева)

Тъжни редове... Светулче.

2019-03-30T12:43:02+02:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0