Самота се процежда в деня ми

Poetry

2K 12 7

Самота се процежда на капки

през неведом отвор в деня ми,

пропуква на две огледалото,

неуспяло да ме разпознае.

Проглуши съня секундарникът

и изрони до голо стената,

протяга ръка за причастие,

непокълнала в мен тишината.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

svetlitschka (Светличка)

В това състояние първо пия тъга, но после се опомням и се зареждам с нова доза надежда.

2019-06-07T20:30:52+03:00
marco777 (Марко)

...пропуква на две огледалото,
неуспяло да ме разпознае....
Светулке, какво пиеш, мила !
Засмей се! Точно така. Сега не се чувстваш сама.
Чудесен стих.

2019-06-07T20:14:46+03:00
svetlitschka (Светличка)

Благодаря ви,че добавихте при любимите, мили хора! Това ме задължава да стопля тона и в този смисъл вашето внимание е моят лечебен балсам!

2019-03-31T20:43:02+03:00
svetlitschka (Светличка)

Има и такива моменти.Благодаря за коментара.
Много мило.

2019-03-30T12:57:19+02:00
Plevel (Силвия Илиева)

Тъжни редове... Светулче.

2019-03-30T12:43:02+02:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0