Mar 30, 2019, 10:21 AM  

Самота се процежда в деня ми

  Poetry
2K 12 7

Самота се процежда на капки

през неведом отвор в деня ми,

пропуква на две огледалото,

неуспяло да ме разпознае.

Проглуши съня секундарникът

и изрони до голо стената,

протяга ръка за причастие,

непокълнала в мен тишината.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светличка All rights reserved.

Comments

Comments

  • В това състояние първо пия тъга, но после се опомням и се зареждам с нова доза надежда.
  • ...пропуква на две огледалото,
    неуспяло да ме разпознае....
    Светулке, какво пиеш, мила !
    Засмей се! Точно така. Сега не се чувстваш сама.
    Чудесен стих.
  • Благодаря ви,че добавихте при любимите, мили хора! Това ме задължава да стопля тона и в този смисъл вашето внимание е моят лечебен балсам!
  • Има и такива моменти.Благодаря за коментара.
    Много мило.
  • Тъжни редове... Светулче.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...