7 feb 2007, 21:08

Самота 

  Poesía
873 0 23

“...като река е буйна самотата...”

                                       Р.Рилке

 


Под лепкавата влага на мъглата

самотните души крещят,

жестоко ги притиска самотата

и нямат сили да я победят.

 

С отправен взор в небитието

самите себе си кълнат

и иска им се с острието

да  пронижат собствената гръд.

 

Самотник съм, самотен като вятър

проклятието нося на плещи.

Не ме жалете, всичко без остатък

между илюзиите поделих!

 

С оглозгани мечти и глас пресипнал

си страннико до мен и ти,

навярно вече си привикнал

да слушаш ехото ти как мълчи.

 

Не се огъвай, вече не остана-

последни крачки в твоя апогей,

с хриповете на душата си съдрана

песента за самотата си изпей!

 

Случайният човек е черна врана,

с душа от самотата изкълвана.

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Здравей,Сиана!Благодаря ти за коментара!
    Диди, напълно съм съгласна с теб, че не бива да допускаме самотата да оглозга мечтите ни,защото те са стимул за всеки от нас да върви по пътя в живота въпреки трудностите.
  • Всички сме едни заклети самотници, Лъки...Останалото е временна заблуда...Въпросът е да успеем да я приемем, без да драматизираме и да се отчайваме, а и в никакъв случай да не позволяваме да ни "оглозга мечтите"
  • Поздравявам те мила Роси за великолепният
    стих!
  • Диди, аз нареждам самотата сред най-ужасните неща в живота на човека, а в този текст съм я разгледала през призмата на отчуждението.
    Шекспир отбелязва, че самотният човек е никой в живота.

  • Много силен е стихът ти Роси!
    И много хубав!
    Поздравления!
  • Стихът е въздействащ и силен! Но...не се стърпявам... моето мнение за самотата е различно...не е нужно да е толкова болезнена...ужасно звучи, душа "изкълвана" от самотата...Не може да е толкова отчайващо...а човек има сили за много повече, отколкото предполага.
  • Чудесен стих, Роси! Браво!
  • браво, Роси!
  • Прекрасен стих, болезнена самота.
    Какво ли би било без самота в света?
    Дано по малко са самотните сърца.

    Поздрав Роси и усмивка в сутринта.
  • Прекрасен стих, Роси!!! Поздрави!!!
  • стана ми тъжно
  • Много дълбоко и някак си красиво описване на самотата . Страхотно !
  • Роси браво!Не само случайния човек е черна врана!Харесва ми !Давай все така!
  • Прекрасно е, Роси, Браво!!!
  • Да, Дидислава...Текстът е мрачен и тъжен,защото показва истинската същност на самотата.Благодаря!
    Благодаря и на теб, Ласка!
  • Много хубаво!
    Поздравления!
  • Мрачен, тъжен стих...
  • Здравейте!Благодаря ви за коментарите!
  • Много дълбоко си засегнала темата за "самотата" и наистина добре си пресъздала това състояние,познато да болка на всички нас...
    Поздравче от мен
  • И аз те поздравявам за този реалистичен стих.
  • Художествено-естетическо пресъздаване на самотата с навлизане дълбоко в нейната логика, за да се стигне до забележителен финал. Творбата показва ново равнище в израстването на нейния автор.
    Поздрав!
  • Тъжно е!
  • БРАВО, Роси!!!
Propuestas
: ??:??