Да прегърнем ли, и целунем самотата?

Последна тя горката, в съня ни ще избяга!

Календара дните ни брои, часовете ни протака

самотата с часовник, секундите тик-така.

Стари войни, скрили от смъртта-живота

развяват бяло знаме гордо, жалки, живи!

Завърнали се в къщи, самотни, слаби и унили

с поздрава здравейте и добре дошли-бъдете!

И тогава самотата ще е наша карма

дните от в живота, ни я връчват нея за награда!

До леглата ни да бди, самотна, вярна тя

а щом завинаги заспим, последна  ще избяга...