Самота
660
0
0
Да прегърнем ли, и целунем самотата?
Последна тя горката, в съня ни ще избяга!
Календара дните ни брои, часовете ни протака
самотата с часовник, секундите тик-така.
Стари войни, скрили от смъртта-живота
развяват бяло знаме гордо, жалки, живи!
Завърнали се в къщи, самотни, слаби и унили
с поздрава здравейте и добре дошли-бъдете!
И тогава самотата ще е наша карма
дните от в живота, ни я връчват нея за награда!
До леглата ни да бди, самотна, вярна тя
а щом завинаги заспим, последна ще избяга...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Найден Тихомиров Всички права запазени
