Самота II

9 mar 2013, 8:10

Poesía

569 0 2

САМОТА

Животът ми влече крака по равното,

запътен към последната черта;

любимите си тръгнаха отдавна,

оставяйки ме сам със вечерта;

сбогувах се по мръкнало с роднините,

изпратих ги в припадащия зрак

и прекосявам тъжно сам годините

и сядам сам на простия си праг;

неверните приятели изчезнаха,

отидоха си с гаснещия ден

и само от нощта – като от бездна! –

гласът ми отлетял беседва с мен.

Натрапниците сам прогоних с камъни

и днес сме само двама – аз и тя,

и милва вечерта еднакво двама ни:

и мен, и мойта тъжна самота.

На самота се уча! Тя покълва

в душата, а душата се бои.

Но трябва жив да свикна на безмълвие –

тъй дълга самота ми предстои...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

suleimo (Дани Сулакова)

2013-03-09T17:06:58+02:00

Такива стихове ме карат да се чувствам по-жива.Да ценя всеки миг,дори лошия.Особенно,ако е написано толкова хубаво!
sisichek (Сияна Чекова)

2013-03-09T11:53:39+02:00

"На самота се уча! ...
Но трябва жив да свикна на безмълвие –
... тъй дълга самота ми предстои..."
Тъжно е, тъгата се усеща. Усеща се и желанието да се продължи напред въпреки нея и това ми хареса. Успех!