САМОТА
Животът ми влече крака по равното,
запътен към последната черта;
любимите си тръгнаха отдавна,
оставяйки ме сам със вечерта;
сбогувах се по мръкнало с роднините,
изпратих ги в припадащия зрак
и прекосявам тъжно сам годините
и сядам сам на простия си праг;
неверните приятели изчезнаха,
отидоха си с гаснещия ден
и само от нощта – като от бездна! – ...