6 dic 2011, 11:02

Самота; Незначителна

  Poesía » Otra
1.1K 0 3

Самота

.

 

Нощта ме посрещна с милувка грижовна,

обгърна ме със свойта целувка дъждовна.

Докосна ме вятърът с полъх нежен,

като лунен лъч небрежен.

По кожата ми полази лекият повей на есента.

Бях в компанията на собствената си самота.

.

 

Незначителна

.

 

Намирах се под небе тъмно и необятно като морското дъно.

Купол, осеян с безброй запалени фенери.

Луната ме погледна с тъжните си очи

и ми напомни колко незначителна съм аз.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...