Самота
.
Нощта ме посрещна с милувка грижовна,
обгърна ме със свойта целувка дъждовна.
Докосна ме вятърът с полъх нежен,
като лунен лъч небрежен.
По кожата ми полази лекият повей на есента.
Бях в компанията на собствената си самота.
.
Незначителна
.
Намирах се под небе тъмно и необятно като морското дъно. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up