Самота
.
Нощта ме посрещна с милувка грижовна,
обгърна ме със свойта целувка дъждовна.
Докосна ме вятърът с полъх нежен,
като лунен лъч небрежен.
По кожата ми полази лекият повей на есента.
Бях в компанията на собствената си самота.
.
Незначителна
.
Намирах се под небе тъмно и необятно като морското дъно.
Купол, осеян с безброй запалени фенери.
Луната ме погледна с тъжните си очи
и ми напомни колко незначителна съм аз.
© Мария All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Харесах!