Самота
.
Нощта ме посрещна с милувка грижовна,
обгърна ме със свойта целувка дъждовна.
Докосна ме вятърът с полъх нежен,
като лунен лъч небрежен.
По кожата ми полази лекият повей на есента.
Бях в компанията на собствената си самота.
.
Незначителна
.
Намирах се под небе тъмно и необятно като морското дъно.
Купол, осеян с безброй запалени фенери.
Луната ме погледна с тъжните си очи
и ми напомни колко незначителна съм аз.
© Мария All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Харесах!