Самота
.
Нощта ме посрещна с милувка грижовна,
обгърна ме със свойта целувка дъждовна.
Докосна ме вятърът с полъх нежен,
като лунен лъч небрежен.
По кожата ми полази лекият повей на есента.
Бях в компанията на собствената си самота.
.
Незначителна
.
Намирах се под небе тъмно и необятно като морското дъно.
Купол, осеян с безброй запалени фенери.
Луната ме погледна с тъжните си очи
и ми напомни колко незначителна съм аз.
© Мария All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Харесах!