Самота; Незначителна

Josette (Мария)
16 11

6.12.2011 г., 11:02 ч.

Поезия » Друга

710 0 3

Самота

Нощта ме посрещна с милувка грижовна,

обгърна ме със свойта целувка дъждовна.

Докосна ме вятърът с полъх нежен,

като лунен лъч небрежен.

По кожата ми полази лекият повей на есента.

Бях в компанията на собствената си самота.

Незначителна

Намирах се под небе тъмно и необятно като морското дъно.

Купол, осеян с безброй запалени фенери.

Луната ме погледна с тъжните си очи

и ми напомни колко незначителна съм аз.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.