1 jul 2014, 21:25

Самота с щипка надежда 

  Poesía » De amor
497 0 2

Самотата разбивам във шейкър с надежда

и някак по-малко горчи.

Предизгревно мракът във мен се разрежда

скицирайки  светли лъчи.

 

Отпивам отново, премигва ми фейса:

- Приятелко, как си кажи?

И без да подгоня поне два-три рейса

сърцето щастливо тупти.

 

Тъгата отстъпва и грейват усмивки.

Усмихваш се зная и ти.

И вече са много, са много по-пивки

с теб моите нощи и дни.

© Валентина Лозова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??