Самота с щипка надежда

Jul 1, 2014, 9:25 PM

Poetry » Love

605 0 2

Самотата разбивам във шейкър с надежда

и някак по-малко горчи.

Предизгревно мракът във мен се разрежда

скицирайки светли лъчи.

Отпивам отново, премигва ми фейса:

- Приятелко, как си кажи?

И без да подгоня поне два-три рейса

сърцето щастливо тупти.

Тъгата отстъпва и грейват усмивки.

Усмихваш се зная и ти.

И вече са много, са много по-пивки

с теб моите нощи и дни.

Please sign in with your account so you can comment and vote.