Самота с щипка надежда

1 июл. 2014 г., 21:25

Поэзия » Любовная

604 0 2

Самотата разбивам във шейкър с надежда

и някак по-малко горчи.

Предизгревно мракът във мен се разрежда

скицирайки светли лъчи.

Отпивам отново, премигва ми фейса:

- Приятелко, как си кажи?

И без да подгоня поне два-три рейса

сърцето щастливо тупти.

Тъгата отстъпва и грейват усмивки.

Усмихваш се зная и ти.

И вече са много, са много по-пивки

с теб моите нощи и дни.