13 may 2009, 23:30

Самота в диалог 

  Poesía » Otra
1164 0 1
Когато скрих се от света,
бях сам с дъжда.
Запозна ме с една жена,
казвала се Самота:
„Любовница съм на живота" -
сподели ми тя - „Моля те, не забравяй тази нота -
развратно съм мила, сива и перверзно красива.“...
- Тъгата ти отива.
- Аз я нося винаги.
- Но и болката добре ти стои.
- Тази вечер съм без бельо.
- Нещастието те прави още по-мила. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Делян Пенчев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??