Самота в диалог
Когато скрих се от света,
бях сам с дъжда.
Запозна ме с една жена,
казвала се Самота:
„Любовница съм на живота" -
сподели ми тя - „Моля те, не забравяй тази нота -
развратно съм мила, сива и перверзно красива.“...
- Тъгата ти отива.
- Аз я нося винаги.
- Но и болката добре ти стои.
- Тази вечер съм без бельо.
- Нещастието те прави още по-мила.
- Виждам, нещо те бои?
- Твоите дрехи.
- Вече съм гола...
- Сега те съветвам едно.
- Какво?
- Не казвай на живота,
който ти предстои,
че сме били заедно.
- Странно,
мислех, че сбъдва мечти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Делян Пенчев Всички права запазени
