22 nov 2013, 19:06

Самотата е...

  Poesía » Otra
541 0 0

 

Властна Самота вилнее  у мен.

Бог е сътворил от Самота  Вселените,

затова  в утрините на хоризонта  студен

Тя изгрява и  гори  духа ми.

 

Блиндирана е недостъпната ù ограда,

когато Самотни дъждове валят от сърцето ми.

Стичат се по покрива на съзнанието

и тежко падат от капчуците на очите ми.

 

Самотни сънища сънувам,

защото Самотата всяка нощ из тях се разхожда.

Самотно си говоря, самотно се вълнувам.

Думите ù самотно ме пробождат.

 

Опитвам се  огън да стъкна

в угасналата си душа, да се надвикам със Нея,

но глухите се правят, че не  чуват,

затова стискам зъби и... пея.

 

Волята ми е чуплива и тънкостенна,

когато пулсът на Самотата с моя се слива,

а диханията ни в едно преливат.

Ничия милост не може да ме спаси.

 

Ехото от моето име е отвъд хоризонта.

Самотата погълна сенките на приятели.

Настоящето е прастаро като мастодонт,

а бъдещето е крило от невидим ангел...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Кънева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...