22.11.2013 г., 19:06

Самотата е...

535 0 0

 

Властна Самота вилнее  у мен.

Бог е сътворил от Самота  Вселените,

затова  в утрините на хоризонта  студен

Тя изгрява и  гори  духа ми.

 

Блиндирана е недостъпната ù ограда,

когато Самотни дъждове валят от сърцето ми.

Стичат се по покрива на съзнанието

и тежко падат от капчуците на очите ми.

 

Самотни сънища сънувам,

защото Самотата всяка нощ из тях се разхожда.

Самотно си говоря, самотно се вълнувам.

Думите ù самотно ме пробождат.

 

Опитвам се  огън да стъкна

в угасналата си душа, да се надвикам със Нея,

но глухите се правят, че не  чуват,

затова стискам зъби и... пея.

 

Волята ми е чуплива и тънкостенна,

когато пулсът на Самотата с моя се слива,

а диханията ни в едно преливат.

Ничия милост не може да ме спаси.

 

Ехото от моето име е отвъд хоризонта.

Самотата погълна сенките на приятели.

Настоящето е прастаро като мастодонт,

а бъдещето е крило от невидим ангел...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...