Властна Самота вилнее  у мен.

Бог е сътворил от Самота  Вселените,

затова  в утрините на хоризонта  студен

Тя изгрява и  гори  духа ми.

Блиндирана е недостъпната ù ограда,

когато Самотни дъждове валят от сърцето ми.

Стичат се по покрива на съзнанието

и тежко падат от капчуците на очите ми.

Самотни сънища сънувам,

защото Самотата всяка нощ из тях се разхожда.

Самотно си говоря, самотно се вълнувам.

Думите ù самотно ме пробождат.

Опитвам се  огън да стъкна

в угасналата си душа, да се надвикам със Нея,

но глухите се правят, че не  чуват,

затова стискам зъби и... пея.

Волята ми е чуплива и тънкостенна,

когато пулсът на Самотата с моя се слива,

а диханията ни в едно преливат.

Ничия милост не може да ме спаси.

Ехото от моето име е отвъд хоризонта.

Самотата погълна сенките на приятели.

Настоящето е прастаро като мастодонт,

а бъдещето е крило от невидим ангел...