Самотата ми без теб е... Самота!
Простих, повярвах, ти се върна!
Хора сме, човешко е да се греши!
Животът ми се преобърна,
душата с тебе утеших...
Надеждата отново беше жива,
все търсех пламъка в очите ти,
но... няма го, там толкова е сиво
и мъртви са във тях мечтите ти...
Тялото е тук, но... няма я душата,
уж с мен си, но... не те усещам,
това по-страшно е от самотата,
макар че виждам те насреща...
Сама, ненужна е плътта,
вземи багажа си и си върви!
Самотата ми без теб е... Самота!
Но някак си по-малко ще боли!...
Обичам те и все ще е така,
в агонията своя ще те пазя,
макар че в теб е мъртва Любовта,
не мога и... Не искам да те мразя!...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Желязков Todos los derechos reservados
