Самотата ми без теб е... Самота!

6.06.2014 г., 21:03 ч.

Поезия » Любовна

975 0 2

Простих, повярвах, ти се върна!
Хора сме, човешко е да се греши!
Животът ми се преобърна,
душата с тебе утеших...
Надеждата отново беше жива,
все търсех пламъка в очите ти,
но... няма го, там толкова е сиво
и мъртви са във тях мечтите ти...
Тялото е тук, но... няма я душата,
уж с мен си, но... не те усещам,
това по-страшно е от самотата,
макар че виждам те насреща...
Сама, ненужна е плътта,
вземи багажа си и си върви!
Самотата ми без теб е... Самота!
Но някак си по-малко ще боли!...
Обичам те и все ще е така,
в агонията своя ще те пазя,
макар че в теб е мъртва Любовта,
не мога и... Не искам да те мразя!...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

tanq_mezeva (Таня Мезева)

2014-06-07T11:45:13+03:00

Силно е!
Anita765 (Ани Монева)

2014-06-06T21:37:03+03:00

Истинско е!